Чрез движение и игра децата изследват своите интезивни емоции и откриват безопасни начини да ги изразяват, без да бъдат осъждани за това. Те се учат да разпознават моментите, когато импулсите им стават трудни за овладяване, и да насочват енергията си по позитивен начин. Това подпомага развитието на умения за саморегулация, по-спокойни реакции и по-хармонични отношения с връстниците – всичко това в защитена среда под контрола на психолог.

Чувството за загуба и осъзнаването, че „аз съм сгрешил“, заемат важно, почти екзистенциално място в детската психика. Чрез игрови упражнения децата преживяват ситуации, в които допускат грешка или наблюдават как това се случва с техните връстници. В защитена среда фрустриращите емоции, съпътстващи тези преживявания, се валидират и обсъждат сред равни, което намалява напрежението и подпомага преминаването през този етап от развитието.

Стъпка по стъпка, с подкрепата на възрастен, детето е поощрявано да опитва нови неща в защитено пространство. Там, където няма да бъде осъждано за грешките си, то получава подкрепа от връстниците си, а всяка опитна подигравка се обсъжда открито. По този начин, чрез играта, детето развива по-голяма увереност и свобода да изразява импулсите си, което постепенно му помага да се „задвижи“ в света на възрастните с повече лекот

Често неспособността за продължителна концентрация е породена от различни несъзнавани вътрешни конфликти, които детето преживява под формата на тревожност. Когато тези конфликти заемат голяма част от психичното пространство, ресурсът за когнитивни процеси се намалява. Чрез движение и игра, под наблюдението и насочването на психолог, детето може да насочи импулсите си в безопасна форма, да успокои емоциите и да намали напрежението. Макар конфликтите да не се разрешават непременно, този процес подпомага способността за концентрация в логически, творчески, моторни и др. задачи. 

Нормално е децата да изпитват различни страхове, които често са необясними за възрастните. Под повърхността на тези страхове често се крият интрапсихични конфликти и процеси, които, подобно на тревожността, намират изход именно чрез страховете. В пространството, което създава играта, детето има възможност да преживява страховете си многократно в подкрепяща среда, където всичко е позволено, като така изследва собствените си емоции и вътрешни усещания. Нашата цел е да водим детето, бавно и с грижа през този процес.

Темата за ревността заема особено важно място в детската психика. В даден момент от развитието всеки човек преминава през процеса да престане да бъде безусловен обект на вниманието на мама. При децата тази тема присъства под различни форми в почти всеки етап до настъпването на пубертета.

Тези динамики често са съпътствани от силни и противоречиви чувства – ревност, съперничество, гняв – които са трудни за „смилане“ от крехката детска психика. А когато в семейството се появи по-малък брат или сестра, животът на детето изведнъж става още по-сложен.

Чрез разиграване на различни игрови сцени и с подкрепата на групата, детето получава възможност да осъзнае по-ясно реалната си позиция и да приеме по-леко силните емоции, съпътстващи този процес. 

Започваме от самото начало – моето тяло е неприкосновено. Тялото на другия също е неприкосновено и аз трябва да го уважавам, както и да покажа или потърся помощ, ако някой прекрачва границите на тялото ми – това е и единственото правило в групата.

Не всеки път, когато едно дете бутне или удари друго, е заради изблик на гняв. Понякога детето иска да каже „Обърни ми внимание“ или „Включи ме в играта“, но не знае как да го направи или казано по друг начин да насочи по-меко агресивния импулс.  В безопасното пространство, което създаваме, това поведение може да бъде изследвано спокойно. Така децата от една страна развиват по-добро усещане за собственото си тяло, а от друга – се учат да разпознават и валидират емоциите на другите.