Всеки, който по един или друг начин е имал допир с някакъв вид спорт или друг вид физическа активност – като танци, дори скачане на батут – знае чувството на душевно спокойствие, което настъпва след това. Много хора припознават този начин на регулация, като редовно го практикуват в ежедневието си и така успяват да се справят със „стреса“, най-общо казано.
Аз самият съм бивш спортист, а сега практикувам някаква физическа активност в 6 дни от седмицата. Съответно съм поддръжник на тезата, че спортът и движението носят позитиви за човека. По-скоро целта на тази статия е да разкрие какво стои зад спорта като чисто физическо усилие.
Печалбата от спорта* работи на две нива – физическо и психическо.
Физически – биохимичният ефект от различните видове натоварвания е в засиленото отделяне на някои хормони, (които с напредване на възрастта, под влиянието на стрес, недоспиване, прекомерна употреба на алкохол, кофеин и т.н., намаляват естественото си производство от жлезите с вътрешна секреция), стимулиране на кръвоносната система, засилване на метаболизма (което е следствие от горните две) и т.н.
Тук обаче ще се спрем по-скоро на процесите в психиката, които се случват по време на спорт/движение. Говорейки за тези процеси, не би било редно да ги отделяме от телесното им преживяване, защото това би противоречало на обратния процес – как тялото, като инструмент, помага на психиката.
Ще започна от малко по-далече, за да може постепенно нещата да придобият общ смисъл.
*За целите на статията ще дам определение за спорт – целенасочена, контролирана и дозирана физическа активност.
Защо изпитваме психично напрежение
Ако поставим въпроса защо изпитваме психично напрежение – човекът поначало е диалектично същество. На по-разбираем език това означава, че всички сме изградени от противоречия.
Те са толкова много в ежедневието, че често дори не се замисляме за тях.
Ето един пример:
„Имам толкова много изостанала работа от седмицата, ще я свърша през уикенда. Точно този уикенд приятелите искат да ходим на море. Оставам да работя. В крайна сметка не се чувствам щастлив – писна ми от тази работа.“
Какво се случва в психиката?
Искам да отида на море, но трябва да работя. Започвам да оправдавам избора си – че съм отговорен, че работата е важна, че се разчита на мен. В крайна сметка оставам вкъщи да работя, но не успявам – скролвам телефона или отскачам до хладилника.
Това можем да наричем „стрес“.
Вътрешното напрежение, породено от този вътрешен конфликт, се опитва да намери изход чрез различни поведения – скролване, ядене, пушене(вдига допамина), ядене на нокти и т.н.
Как мозъкът сваля напрежението
Психиката разполага с различни механизми за намаляване на напрежението, които протичат през няколко канала:
Психичен канал – чрез фантазии, сънища, обяснения, които си даваме за случващото се.
Вербален канал – говорене, викане, пеене, смях или плач. Когато сме напрегнати, често говорим по-бързо и повече – това е начин да освободим напрежението.
Телесен канал – някакъв вид движение(контролирано или не, ще стане ясно по-нататък)
Ще обрисувам пример, който да внесе яснота.
Мъж трябва да говори пред публика от 300 души и да представи фирмена презентация. Той изпитва тревожност от говорене пред хора – страх, че ако сбърка или изглежда по определен начин, няма да бъде харесан.
Въпреки това има начини да се справи. Представя си как излиза пред хората, прави блестяща презентация, залата ръкопляска. Това е неговата фантазия.
В деня на събитието говори ентусиазирано с колеги, обяснява какво предстои – това е начин да освободи напрежението вербално.
Преди да излезе, прави няколко подскока, раздвижва тялото, издишва шумно – това сваля напрежението телесно.
Страхът не изчезва, но напрежението е овладяно, което позволява спокоен старт. След това напрежението често намалява, защото е най-силно преди самото начало – свързано с „неизвестното“. Веднъж взели “контрола” над ситуацията, става по-лесно.
Връзката тяло – емоции
Емоционалните преживявания се усещат в тялото. В езика ни има изрази като:
„буца в гърлото“, „камък ми падна от сърцето“, „пеперуди в стомаха“, „настръхнах“.
Това ясно показва, че емоциите оставят следа в тялото.
При децата това се вижда много ясно. Дете, което не стои на едно място, често бива определяно като хиперактивно, без да има реални основания за това. В много случаи то просто разтоварва напрежение чрез движение.
Независимо какъв е вътрешният конфликт, той създава напрежение. Най-естественият начин за детето да го освободи е чрез тялото – скачане, тичане, въргаляне.
Самонараняването, макар и много по-крайна и опасна форма, също е опит за връщане към тялото и отдалечаване от силна психическа болка.
Каква е ролята на движението
Ако се върнем към темата за физическата активност (или нейната целенасочена форма – спорт), става ясно как тя може да се използва за разтоварване на психическото напрежение по продуктивен начин.
Много хора мислят, че спортът решава самия проблем, но това не е така. Той дава облекчение за определен период от време, докато вътрешното напрежение, свързано с конфликта, отново не се активира и започне да влияе на функционирането на човека.
Редовната физическа активност внася баланс в емоционалната регулация и подпомага овладяването на продължителни вътрешни конфликти. Ако човек не успява да се справи сам, е уместно да потърси специализирана помощ.
